май 23 2006
Do you remember?
Ала всяка нощ на края на света от мен се скриваш...
Винаги се стремя към върховното спокойствие в дните ми и към най-малките вълнения... Когато го постигна... какво се случва?:) Не го разбирам... Вдъхновението ми се скрива в най-дълбоката мрачна пещера, или пък се качва на върха на най-цветната и висока дъга, и ми маха от там, знаейки, че не мога да го стигна...
Мисля си за миналото и за дните, в които бяхме деца... Когато всичко беше по-лесно, толкова по-цветно и по-бляскаво, и вълнуващо... *Милион въздишки* :)
Животът ни се въртеше около книжките за оцветяване, картинките от дъвки, къщичките на дървото, люлките, играта на ластик, малките животинки на село и всички тези хубави неща, които не ми се иска да забравям никога... Мирисът на земята на село в хладна майска утрин след проливен дъжд, мирисът на прясно окосена трева и вкусът на доматките и сиренето след изморителната работа на полето... Не че ми се е случвало често... Няколко пъти, но чувството е... Може би най-правилната дума е сърдечно... То просто остава в сърцето ти и винаги можеш да го докоснеш и да те стопли, когато слънчицето се е скрило от другата страна на земята... Хубавото е, че то винаги се връща... :)
А спокойствието... то бързо си отива :) Затова май и без вдъхновение, мисля да му се отдам изцяло.... докато го имам...
А на теб.. на теб ще ти кажа: "До скоро:)" и "Наздраве с чашка топло спокойно кафе тази сутрин" :)