апр 16 2006
Аз те чаках... Чаках моята най-любима илюзия, най-прекрасното ми чувство да се завърне с пролетта, да пристигне с утрото, да ме целуне преди да съм отворила очите си... Как ми липсват думите ти... усмивката ти:) Как ми липсва чувството преди да заспя да те прегърна в мислите си и да бъдеш с мен... и колко слаби са думите... и колко слаба съм в мечтите си... и колко уязвима, когато...
Чаках те...
апр 14 2006
Ти беше там, нали? Ти беше този, чийто пръсти преплитаха се с мойте... Ти беше този, който накара сърцето ми да бие неистово и лудо... Ти беше този, който през дългите самотни нощи ме държеше силно до себе си и не ме пускаше да си отида...
Не се прегръщах сама, нали?
Представата ни... Идеалните ни образи, създадени от нас самите, вълнуваха сърцата ни... Идеалните ни образи се влюбиха взаимно... споделено...
А ние, къде останахме? В дългите самотни нощи, дали сами прегръщахме и успокоявахме душите си?
В твоя идеален образ... бях аз самата...
апр 07 2006
Мечтая си за слънце,
да освети моята съдба
Мечтая си за дъжд
да оцвети моята дъга
Мечтая си за бяла луна,
да се огледа в моите води
мечтая си за тишина,
да обгърне лудите ми дни
Мечтая си за слънце,
да се усмихне в моето небе
мечтая си за извор,
да влее сили в моето сърце...
Ала само егоистично,
аз стоя и нищичко не правя
замислена, отнесена,
егоистично
продължавам да мечтая...
7 Април 2006