фев 13 2006
Звездичка
Пред погледа ѝ се редяха звезди–астрални полета, осеяни с малки блещукащи светлинки само за нея. Тя тичаше около тях, роклята ѝ от нощен воал се стелеше–черен се разпиляваше наоколо; покриваше пътищата, горите, заспалите, сгушени в тъмата, селски колибки; носеше покой на децата; събираше влюбени в сънищата им.. Ах, колко красива беше–цялата сияеше от щастие, чувстваше се обичана сред звездите Звездичка... Тя танцуваше наоколо, загребваше от тях с шепи, посипваше небето с бляскав, звезден прашец, тихичко шепнеше нежни слова.
Шепотът ѝ се носеше като малка нощна приказка над света...
"Звезди, огрейте земята и вие, чеда мои, спете спокойно... Вземете от щастието ми, обичайте се, защото любовта ще ви пречисти... Ще видите красотата през моите очи. Спете спокойно деца на Нощта… Нека ви закрилят звездите, нека ви покажат моята истина, защото аз ви обичам... Отправете взор към небето–там ще съм аз, там ще сте вие, когато поискаме–заедно, в звездна прегръдка..."
Така шепнеше Звездичка в тъмнината, така притихна тихичко, завита с воал от лунни лъчи, така притвори клепачи и сънува …светлината ...