авг 14 2005
Последно
Думите ми тихо се промъкнаха
покрай теб и се настаниха
по ръба на прашните дървени
рафтчета в тихата ти стая,
протегнаха крачета напред,
залюляха ги бавничко и
зачакаха отговора ти...
Онзи отговор, който щеше
да се сгромоляса надолу,
който щеше да се разбие тежко
в дървения ти излъскан под,
като огромна китайска ваза
захвърлена от някого
Парчетата ѝ щяха да се разхвърчат
и да съборят моите спокойни,
моите тихи думички, насядали
по секцията ти, като мънички
черни лястовици, накацали по
стобора в нечии селски двор...
Тази нощ ще се простя с частица
от себе си, с частица от теб...
Тази нощ истината ще е тежка,
тази нощ си отиваш! ...Сбогом!
Август 2005