юли 16 2005
Дилема
Изгубих се сред белотата си,
проклинам неразстроената си душа...
и няма я мъката, сълзите...
лутам се из сива пустота....
Времето някъде спряло е,
спи и никъде не ме чака
на автостоп няма да ме вземе
Млечния път заедно да разсмеем,
да ме изгуби в звезди-думите,
из вечност езическа да се намираме
в игра на криеница през годините
в космоса да се скитаме, лудуваме
Ала времето с гумичка малка
изтри се от пейзажа бленуван,
на бял лист хартия ме остави
бял молив даде ми да го рисувам
И аз изгубих се сред пустотата си
проклинах неразстроената си душа
Кръвта ми черна някога беше...
но с бяла, какво да нарисувам сега?...
Юли 2005