юни 28 2005
Ода
Сутрин прегръщаш ме с утрото
Вечер завиваш ме с тъмен воал от мечти
С топлина дарява ме слънцето
С приказка приспиват ме твоите звезди
Загубя ли се–луната посочва ми пътя
В гнева ми с бури яростни си съпричастна
Болката ми с тихичък дъждец успокояваш
В горите ти спокойни винаги съм в безопасност
С пролетта живот на природата даряваш
с лятото–на детството радост, игрите
с есента–спокойствие на старините
а в зима бяла–на живота слагаш край,
За да повториш цикъла отново,
за да възродиш природата,
Ти, моя земя, моя майко,
моя Богиньо...
Юни 2005