My own darkness…

Не изпитвам нужда
себе си да хваля
На непознати
ум да давам
В собствените си очи
да се издигам
Слабите да унижавам,
по-неспособните
да съкрушавам...

Себе си, ПОВЕЧЕ,
за да обичам...

Не искам на теб
да подражавам,
на такива като теб
да заприличам...

Неразбрана, невъзнаградена
да остана предпочитам
Недооценена аз да бъда
признание да не получа,

Ала ако в няколко сърца, обаче,
следа оставила съм, значи,
със гордо вдигната глава
ще мога аз пред теб да крача...

Октомври 2005

Наскоро разделих се с поезията,
коварна любовница оказа се тя
Аз вярвах, че ще се обичаме винаги,
ала тя ме напусна, избяга от мене,
на миналото ни махна с ръка...

Къде отиде моята поезия, не зная...
Кого e предпочела сама?
Дали с гальовни, тънки пръсти,
дали с вдъхновение страстно
душата му нежно дарява сега...

Наскоро разделих се с поезията,
мъчно преживявам ги тези неща...
Опитвам се да забравя разделите,
ала тежко е когато Поезията
изостави една поетична душа...

Септември 2005

Думите ми тихо се промъкнаха
покрай теб и се настаниха
по ръба на прашните дървени
рафтчета в тихата ти стая,
протегнаха крачета напред,
залюляха ги бавничко и
зачакаха отговора ти...
Онзи отговор, който щеше
да се сгромоляса надолу,
който щеше да се разбие тежко
в дървения ти излъскан под,
като огромна китайска ваза
захвърлена от някого
Парчетата ѝ щяха да се разхвърчат
и да съборят моите спокойни,
моите тихи думички, насядали
по секцията ти, като мънички
черни лястовици, накацали по
стобора в нечии селски двор...
Тази нощ ще се простя с частица
от себе си, с частица от теб...
Тази нощ истината ще е тежка,
тази нощ си отиваш! ...Сбогом!

Август 2005