My own darkness…

Пред погледа на нощта
събирах странни сънища
пред погледа на слънцето
събирах смели мечти...

През поля диви, росни
с нозе боси те гоних
През камънаци остри
от себе си и тебе бягах

за да се завърна у дома...

10 Декември 2004

Огледало и в него си ти...
Пред тебе съм аз...
и тиха нощна музика,
нежна стъклена симфония
звучи в сърцата ни,
техният ритъм приглася ѝ,
понася се нанякъде,
слива се с огледалото...

Потъват ръцете
губят се дланите, попиват
в огледална повърхност...
докосват се плахо,
студени потръпват,
после топли галят се нежно...
сливат се в огледална
реалност, сребро...

Отражение в отражението...
Мой си... Аз твоя съм...
Ти твой си, аз моя съм...
А всъщност сме заедно
прилепени неистово,
Един в друг вкопчени...
Разделени от измамна
повърхност, стъкло...

И като тежка преграда в
душите ни остана огледалото
Издърпай ме...Ела при мен...
Стъклото пръсна се,
ала ледени парченца попадат
в очите ти, сърцето ми...
Две длани премръзнали
докосваха се в огледалото...

5 Декември 2004