окт 16 2004
В търсене на човешкото
Аз ще бягам... Изморих се, човече,
в стените ти бетонни аз да блъскам
пред обидите глава да скланям
с пръсти кървави тунел да ровя
към теб самия, себе си да губя
Аз ще бягам...Може би ще се сбогувам
за последно може би ще те прегърна
Ще си тръгна, по мокрия паваж ще крача
а когато дъждът за миг поспре,
тогава на слънцето ще се усмихна
На детенце малко с дъждобран калинка
с очи грейнали, с ръце протегнати
към мен, към теб...а в тях надеждата,
че има за какво да живея, обичам,
че себе си мога още човек да наричам!
16 Октомври 2004