окт 16 2004
Взаимозависимост
Сива самота по улицата крачеше
пистолет в ръката си държеше
аз гледах я, мъртвешки бяла
едва забележима женска фигура
Здравей приятелко, прошепнах
Тя кимна мълчалива, оръжието
в гърдите си опря и спусъка
натисна...Гръм; После тишина...
Мъглява бяла фигура до мен стоеше
и стон от устните ѝ сухи се отрони
"Не, не мога да умра така", мълвеше
ръце подадох ѝ, очите си затворих...
И белотата нейна сякаш в мен потъна
пистолетът глухо издрънча в земята
хлад обгърна ме, обви душата ми
сила нямах...да погубя самотата си.
16 Октомври 2004