окт
16
2004
Сива самота по улицата крачеше
пистолет в ръката си държеше
аз гледах я, мъртвешки бяла
едва забележима женска фигура
Здравей приятелко, прошепнах
Тя кимна мълчалива, оръжието
в гърдите си опря и спусъка
натисна...Гръм; После тишина...
Мъглява бяла фигура до мен стоеше
и стон от устните ѝ сухи се отрони
"Не, не мога да умра така", мълвеше
ръце подадох ѝ, очите си затворих...
И белотата нейна сякаш в мен потъна
пистолетът глухо издрънча в земята
хлад обгърна ме, обви душата ми
сила нямах...да погубя самотата си.
16 Октомври 2004
окт
16
2004
Аз ще бягам... Изморих се, човече,
в стените ти бетонни аз да блъскам
пред обидите глава да скланям
с пръсти кървави тунел да ровя
към теб самия, себе си да губя
Аз ще бягам...Може би ще се сбогувам
за последно може би ще те прегърна
Ще си тръгна, по мокрия паваж ще крача
а когато дъждът за миг поспре,
тогава на слънцето ще се усмихна
На детенце малко с дъждобран калинка
с очи грейнали, с ръце протегнати
към мен, към теб...а в тях надеждата,
че има за какво да живея, обичам,
че себе си мога още човек да наричам!
16 Октомври 2004
окт
08
2004
Отвори прозореца и ще я видиш
слънце грейнало в детска усмивка
оса, похапваща презряла круша,
полянка горска с цветна покривка
Отвори прозореца и ще ги видиш
мътни облаци скупчени страшно
вятър бучи в прекършени клони
дъждът, умиращ в шосето прашно
Отвори прозореца и ще я видиш
романтика във мрака притаена
звезди сгушени в приятна тъма
с воал от нощна доброта извезан
Отвори очи, тогава, обърни се,
и в стаята мрачна ще видиш мечти
детски и бляскави, твои са цели
палави, ярки от нежност, звезди
И затвори очи, тогава, приготви се,
сърцето си за буен вихър отвори
смело поеми дъх и повикай пороя
черните спомени той да прогони...
08 Октомври 2004