юли
26
2004
Животът надвиснал бе страшен
там на кръстопътя в нощта
той пътят ми с теб прекоси
срещна две човешки съдби...
Би ли спрял за малко, искаш ли
заедно да повървим в нощта...
самотно е по пътищата мрачни и
тежко е, болката до тебе крачи
А когато на пътя срещнеш някого
и следите ви смесени остават...
Живота за миг става различен
стъпките ви едни към други тичат
Спомените понякога белези носят
малко тъга неразбрана в следите
Не се страхувам себе си да споделя,
сега сами избираме пътя си–съдба
Но би ли спрял за малко, искаш ли
един до друг да повървим в нощта
самотно е по пътищата мрачни и
тежко е, ако болката до тебе крачи...
26 Юли 2004
юли
16
2004
Уморих се все да се доказвам
Уморих се да бъда търпелива
Уморих се да се състезавам
с някоя от мене по-красива
Уморих се винаги да бъда добра
Уморих се да давам от себе си
Без нищичко да искам в замяна
за да бъда от дръзките, смелите
Уморих се да прося внимание
Уморих се да ви моля за прошка
Уморих се да чувствам вина
в живота си, божествена грешка
Уморих се нови маски да мисля,
да се извинявам, че бях себе си,
че истински вярвах във хората,
а сега крия душата си, черната!
16 Юли 2004
юли
02
2004
О, смъртна бледа Луна,
и ти наивнице млада,
ти магьоснице нежна,
Искам в кървава нощ
да се погубя и да
забравя, че някога
съм... обичах го...
Нима бели магьосници
в демони влюбват се?
О, Ти, Ангел лъжовен,
искам в сълзи парещи,
твои да се превърна
нож в сърцето твое
да забия, твоя черна
сянка, мечта, да бъда...
Така заедно ще ни боли,
така ще бъда твоя демон
Така ще разбереш...
Дявол искам да съм,
черна магьосница!
А толкова съм бяла...
02 Юли 2004