юни 18 2004
С покров слънцето няма да скрие…
С покров слънцето няма да скрие
светлината си, когато съм тъжна
луната няма да скрие лика си
от небето черно, щом сме сами...
На устните, в сърцето имам само
усмивка и вяра, че някога двамата
ще погледнем с други очи на света
и ще мога с усмивка да ти отвърна
Тогава ще бъда свободна и себе си
погледа си няма да променям, очите
си сини не ще крия в небето мъгляво
щастието, тъгата не ще преглъщам...
Дали душата ти с нежност ще обгърне
каменистата пустиня, наречена "Ние"
Дали ще вплетеш пръсти в косите ми
от тиха роса влажни, от вятър развени...
От срам слънцето не ще се скрие
зад хълм висок, когато се любим
луната с воал не ще ни покрие
с черна тъма, щом не сме заедно...
18 юни 2004