My own darkness…

Празна...
Като чаша кафе недоизпита
като усмивка нецелуната
Като дъга без слънце сива

Празна съм
Ти също празен си
Не можа, не опозна Луната
която нощем до тебе присядаше
Светлината виждал си...

Онази...Празната
която в косата ти се вплита
която сутрин под душа отмиваш

Кожата ѝ нощем милваш...
Любиш я... Дали обичаш?

Очите ни празни..
От тях не надничат детски души
Любовта със сълзите изтече

и аз със залеза ще си отида
Егоистично ли е ???
Светлината да си върна

Онази празната, която сутрин
от кожата си старателно отмиваш

/Люби ме...Не, не спирай.../

но, не...

Не ме целувай, Ръката ми не хващай
Недей! Ще ми е трудно да си тръгна
Празни сме...

16 март 2004

Прегърнали тъжните приказки
Тъжните приказки, балкански.
С тъга в очите невиждана,
с обич в сърцата бленувана
С малко мечти, с малко пари
Учим се да бъдем щастливи
Когато друго не е останало
Когато най-добрият ти приятел
е сърцето, туптящо в гърдите
Вкопчено в тъжните приказки
Тъжните приказки... балкански

16 март 2004

Когато в морето
докосна сърцето
на прилив могъщ
ми се иска да смея
с вълни да се слея
капки топъл дъжд
в дъга да превърна
с вятър да тръгна
нашир и надлъж
В капка безмерна
душата си черна
да облея веднъж
Да бъда сълзите
пламък в очите
на свидния мъж
Когато в морето
докосна сърцето
на прилив могъщ...

04 март 2004