фев 23 2004
Ти ще си винаги…
Ти ще си винаги призрак за мен
Ще ме чакаш някъде зад ъгъла...
Ще ми напомняш за миналото и
за това, което не мога да бъда...
Ще ме караш тихичко да се усмихвам
Да те мразя, тайно да те обожавам
Пред теб да сияя, да искам, да бъда,
душата си като теб да не продавам...
С какво си по-добра от мен, различна?
Жена, от болките си черни изморена,
В сърцето си красива, пряма... смела.
Жена-усмивка, останала непроменена..
Но пак ще си останеш призрак за мен
И ще ме причакаш някъде зад ъгъла...
Ще ми напомниш тихо за миналото
и за това, което ще искам да бъда...
23 февруари 2004