фев 28 2004
Как странно виеше вятърът...
нашепваше обърканите думи
Бягай! Не! Върни се, кажи ми
Не сбогом–Не си отивай...
Как странно виеше вятърът
а те копнееха за нещо ново
нещо по-различно от думите
Обичам те..Не! Не си отивай!
Как странно виеше вятърът
и малко объркани думите му
се размиха в дъждовно небе
Не плачи, мълвеше той...
Не си отивай!
28 февруари 2004
фев 23 2004
Ти ще си винаги призрак за мен
Ще ме чакаш някъде зад ъгъла...
Ще ми напомняш за миналото и
за това, което не мога да бъда...
Ще ме караш тихичко да се усмихвам
Да те мразя, тайно да те обожавам
Пред теб да сияя, да искам, да бъда,
душата си като теб да не продавам...
С какво си по-добра от мен, различна?
Жена, от болките си черни изморена,
В сърцето си красива, пряма... смела.
Жена-усмивка, останала непроменена..
Но пак ще си останеш призрак за мен
И ще ме причакаш някъде зад ъгъла...
Ще ми напомниш тихо за миналото
и за това, което ще искам да бъда...
23 февруари 2004
фев 12 2004
Връхлитаща тишина
чувства недоусъзнати
тегнат черни над нас
и угасват в сърцата ни
В кръговрат се въртим
Всеки тича по някого
Аз по теб... Ти по нея...
Не копнееш ли понякога?
Любов... търсиш я в друг,
ала той уви не те обича
Невъзможна е, няма я тук
и при теб не ще дотича
И пак ще останем сами...
Връхлитаща тишина
в мрака чер любовта ти
ми припомня... Сама ...
А всеки обича по някого....
12 февруари 2004