дек 09 2003
За интернет и пристрастяването
Това късичко, странно нещо се появи една вечер ... Както често се случваше по онова време–а тогава прекарвах голяма част от него на компютъра–интернет връзката ми беше прекъсната, аз я чаках да се оправи–не можех нито да се отпусна, нито да работя нормално... В опитите си да се успокоя написах:
Пак няма интернет... За кой ли път в монитора се взирам... Чакам полу-нервна, полу-отегчена...Но пак чакам...
Не мога да стана...сякаш душата ми не е цяла, сякаш някой бръкнал е в нея и е извадил една малка частичка... Цялостта е нарушена... Не мога да дишам... Рестартирах... Много пъти, ала напразно, уви...
Липса на трафик... Липса на дихание... Въжето липсва, а човек сам се обвръзва, дори и с въображаеми... Може би е по-лесно да махнеш и най-здравия моряшки възел... отколкото да развържеш въображаемите си въжета...
Впримчените знаят за какво говоря, но често не си го признават... Не е лесно да си окован...
Нима сме малки мушички в мрежата на паяка... Сами ли искаме да ни погълне...? Да се удавим в нея? Защо на човек му харесва да се чувства толкова малък в една така непозната за него вселена... Недокосната... Привидно невероятна... От друга страна почти извратена...
По-лесно беше да се разделя със сладкото, с цигарите... Но те не държаха в примката си парче от душата ми... Искам си я обратно... Искам отново да съм там...
( И това ако не са думи на пристрастен... :-/ )
9 декември 2003