дек 14 2003
София преди Коледа
Тишината проникна в най-далечните
кътчета на зимната ѝ душа
Запя своята тиха, нощна песен
и потъна в кадифените завивки
Над нея Венера-Вечерницата бе
толкова голяма, така блестяща..
Беше и Марс, толкова мъничък,
губещ се бавничко в далечината...
И пълната Луна, и мирисът на
предстояща нощ, на падналия сняг
Беше красива София сгушена в
зимна прегръдка, в сън от кадифе
В сърцето ѝ искряха палави звездици,
малки електрически крушки
И тишина топлеше душата ѝ,
с тихата си зимна песен я докосваше...
Декември 2003