My own darkness…

Ако някога прочетеш това ...
Прости ми, че нахлух в живота ти
Прости ми, че посмях да го
обърна наопаки, да го променя
Прости, че ти позволих да ме видиш
толкова уязвима, наранена
Вярвам, че научих се да следвам
сърцето си, желанията си
Не се страхувам да бъда сама -
макар и тежко, не е непосилно
Душата е ценен дар–разбрах...
не можеш на всеки да я даваш...
Не можеш от други да я взимаш.
Тя е свята. Душата е подарък...
А обичта е свобода, аз знам -
не съм обичала, моето е егоизъм
Предпочитам да чакам, да бъда
свободна, да бъда себе си
Преди да нахлуя в нечии живот,
да го обърна наопаки... и да се
заблуждавам, че завинаги ще
оставя отпечатък в душата му...

21 Декември 2003

Тишината проникна в най-далечните
кътчета на зимната ѝ душа
Запя своята тиха, нощна песен
и потъна в кадифените завивки
Над нея Венера-Вечерницата бе
толкова голяма, така блестяща..
Беше и Марс, толкова мъничък,
губещ се бавничко в далечината...
И пълната Луна, и мирисът на
предстояща нощ, на падналия сняг
Беше красива София сгушена в
зимна прегръдка, в сън от кадифе
В сърцето ѝ искряха палави звездици,
малки електрически крушки
И тишина топлеше душата ѝ,
с тихата си зимна песен я докосваше...

Декември 2003

Обичам мелодичния джаз...
Звукът на саксофоните
нежно ми напомня за теб...
Искам в мрежи рибарски
да се увия...само за себе си
да танцувам, да се глезя
да бъда свободна...сама...

Обвързването е рисковано
А ти си бяла...ухание на бриз
Защо не потанцуваш с мен?
С нощта, с дъжда, с джаза
Дяволски красиво е и вали
напомня за теб и студено е
нима бях аз сама.. сама...

Обвързването е изкушение...

11 Декември 2003