окт 07 2003
Самодива
Там в древнозелената, мъдра вековна гора,
където малки поточета, същински игриви деца
скачат, ромолят–диви и пъргави гонят се там
живея аз сама–в моята дъбрава, в моята гора...
Там където денем слънцето нежно ме чака,
наднича през клони дъбови, гали ме с лъчи,
нощем–песен вълшебна понася се в мрака,
край огъня веселя се, танцувам чак до зори
Там–на езерото горско в кристалните води
оглеждат се красивата Луна, безброй звезди
вятърът чудни приказки реди, гората приспива
на крилете си понесъл ухайни сънища, мечти
И птичка пропява, после тишина там настава
Сърни закъснели притичват в мрака на нощта
Там до милувката на утрото, в моята дъбрава,
косите си разресвам, приседнала там край брега
... на езерото, в моята гора...
7 Октомври 2003