авг 15 2003
Когато надзърнеш във душата ми
чистичка и подредена, без боклуци
Можеш и да я обикнеш, обезателно,
ала иначе–какво ли ще се случи?
Дали ще се уплашиш при вида на
едно сърце разкъсано, кървящо
цялото обшито с кръпки–мръсни
"Помогни ми"–тихичко мълвящо...
Дали не ще избягаш?
Та чудих се дали да поразчистя
Преди да те допусна във дома ми
Но по-добре виж, че е разхвърляно
Безсмислено е ние да се лъжем...
15 август 2003
авг 10 2003
Те галят те...в косите ти се вплитат
милват те... и нежно те обичат...
И чувстваш се ценена и красива
И вечно негова...в мрежата бодлива...
Когато липсват пак към тях политаш...
Желаеш ги, в копнежи се оплиташ
И защо не виждаш буквите, а само думи
Защо не виждаш розите, а само тръни?
И слагаш оковите си тежки и метални
И стягаш, стягаш...Кръв потича, сълзи
Около сърцето връзваш и телта бодлива
Така боли и кърпичките вече не попиват
И пак нозете разраняваш и не спираш...
Търсиш думите...да видиш, че са истина
Търсиш него и топлата прегръдка
на думите, които казваха "Обичам те"...
10 август 2003