май 21 2003
Борба
Остана мрак и самотата само
разхождаше се в стая празна
До нея... мълчаливо аз стоях
и силите си верни призовавах
Наострях сетивата си умело
Опънати...обтегнати до болка
Преглъщах сълзите си смело
Напред отново продължавах...
Хукнах бързо навън, на разходка
а самотата в стаята остана...
да ме дочака, за да ме прегърне
когато на хубавото дойде края...
И аз смеех се с приятели мили
Болката си някак премълчавах
Бях събрала достатъчно сили
В мислите си само с теб оставах...
Когато се завърна вкъщи–самотата
светлина в мъглив покой погребва
с ледени ръце ме милва сякаш
малка смърт...покосява ми душата...
Тогава очите разтварят се с писък
и въздух поемам, сякаш за последно
Но бягам навън, усмихвам се щастлива
Аз още съм жива... Мен още ме има!
21 май 2003