апр 15 2003
За жените и любовта
"Oh, woman, thy name is sin"
No lies...I'm purified...And no more failure in my life. Water onto my fire!
Тя се погледна в огледалото...
Знаеше обикновено, че от другата страна ще я гледа ...
....слънцето .... нейното слънце, нейното щастливо сърце, горящо в душата ѝ със силата на стотици слънца...
Този път обаче го нямаше... От огледалото я гледаше бледа луна с посърнали, уморени очи.... и Луната мразеше да плаче; мразеше да плаче, само защото го нямаше този, който обичаше слънцето.... Мразеше да плаче, когато усещаше, че този път пръстите му не бяха погалили душата ѝ.... Мразеше, когато той беше несигурен, по-слаб от нея..... Мразеше, когато колкото и да се мъчеше не можеше да изпита любовта.... любовта към него....
Все пак тя беше жена, нормално бе да е по-слаба и неуверена.... или поне така си мислеше.... Все пак да ти се налага да си винаги силна и вярваща.... това беше тоооолкова изморително... А и мъжете винаги бягаха, когато не можеше да скрие слабостта си... Беше се изморила да търпи всичко това.... всички тях....
Слънцето се нуждаеше от почивка.... дълга почивка...
Без него тя беше слаба и трябваше да се скрие... Трябваше да се скрие, докато нейното огнено сърце не беше готово да изгрее отново, да озари душата и очите ѝ със слънчевия си блясък....
Защото .... Луната се менеше постоянно..... Луната имаше нужда от друг.... Луната искаше.... да се забавлява....
15 aприл 2003