My own darkness…

Детството дали политна, като птиче
заробено в кафез от злато, във тъма
неуловимо, към висините необятни
свободно, разперило своите крила

Детството ни дали изниза се бърже
неусетно, като същи песъчинки морски
как стичат се през пръстите ни лете,
като минутка време, в пясъчен часовник

Дали побягна или някой ядно го прогони
в окови върза или ние го забравихме
Дали живота бърз ни грабна и повлече,
с детството...какво сами направихме?

А дали някой ме разбира, мене или Нея -
палавата, дръзка Пипи–Дългото Чорапче
Дали някой знае, представя си, какво е
да си момичето, което не иска да порасне

9 февруари 2003

Искам да загребвам от дъжда
Пълни шепи, за теб, със жива вода
Искам да попивам от снега
В мен да прониква, да умира студа

Очите си парещи, болни, да успокоя
в зелено на ухайни борове, гора
Сълзите ми с живот вечен да дарят,
затоплена, рохкава–на розата пръстта

Да вървя към Теб, тъй свято, мило
по блясъчета звездни, пух на облачета
да хвана ръката ти, да бъдем заедно
с теб неразделни заедно...завинаги...

февруари 2003