юли 14 2002
Приказка без край
Приказки приказно-недоразказани
Оставен края да измислиш ти...
Граници гранично-непристъпени
Да рискуваш, крачка направи....
В степи пустинни, тежки следи
Оставяш реки, капят сълзи...
Живи, зелени разлистени клонки
Отровно ухаещи диви рози, цветя
Целуни ме за Сбогом...
Страхове страшно-недоизживяни
Прегърни ги, прекърши до края
Сълзи горчиви, солено-недоплакани...
В пустинята ме намери,
съживи ме в безкрая...
14 юли 2002