апр 01 2002
Страст
Повиках те във мислите си и ти дойде
Бяло-черен, смесен с истината
Пропит с аромата на страст
далечен, дълбок като тласъците
на водата със брега играеща си
Накъде отлиташ, като чайка
свободен, по-свободен от вятъра
Оставяш името си върху пясъка
като детски спомен, морски шум
от раковина допряна до сърцето ми
И как гори ме, прогаря самотата,
останала след теб нощта приспива
малкото дете в мен запазено,
от истината болката застива...
април 2002