ное 29 2002
В страдание от болка помътняло
обвито в мрак, тежки думи и сълзи
в страдание търсим ръцете, очите
а къде сме–далече, далече уви...
И както птици край езеро наесен
падат покосени от смъртни сачми
така пада подкосена любовта ни
жива, тъй жива със дръзки мечти
И от болката черна възкръсва кръвта
в страдание крехка надежда се ражда
сърцата в едно впити изгарят, горят
любовта ни отърсва се... от тежки сажди
29 ноември 2002
юли 14 2002
Приказки приказно-недоразказани
Оставен края да измислиш ти...
Граници гранично-непристъпени
Да рискуваш, крачка направи....
В степи пустинни, тежки следи
Оставяш реки, капят сълзи...
Живи, зелени разлистени клонки
Отровно ухаещи диви рози, цветя
Целуни ме за Сбогом...
Страхове страшно-недоизживяни
Прегърни ги, прекърши до края
Сълзи горчиви, солено-недоплакани...
В пустинята ме намери,
съживи ме в безкрая...
14 юли 2002
юни 15 2002
В съня мъгла нежно разстила
...своите пухкави облачета...
Пречи ми за миг, за секунда поне
в очите ти да се вгледам, надзърна ...
Аз–като звезда усмихната...
Белег от целувка на челото ми
...огнена, пари, напомня за теб...
..Светлина мракът погубва..
А лъчите ѝ, звездни от обич лъчи
над нас светят, искри любовта ми...
Пътя ни следва...
Мечтая за щастие,
като звезда в небето изгрявам...
..мрака пронизвам
с кинжал разкъсвам паяжините...
оплели ежедневието ми...
В съня си...
..за да надникна в очите ти...
15 юни 2002