сеп 30 2001
Пътят на живота (Сапфир)
Лабиринт… Навсякъде е тъмно. Тихо.
Аз се лутам, вечно търсеща изхода.
Истината.
Само сапфирите проблясват
Сгушени по ъглите на коридорите
Обвити в мрак, разстилащ се наоколо
Плаващ.
Талазените му вълни ме галят
и нежно тананикат, шепнат ми…
Приспивно. Подканящо ме…
Към вечния сън…
Края на нищото или
края на Всичко…
А Сапфирите
Сини. Толкова красиви.
Необятни. Светли.
Спокойно е когато ги гледаш
Игриво блещукащи си играят
със зениците ми …
Проникват в душата ми
Даряват я с живот
Тя отпива жадно от елексира,
а чувството е…
…ах, чувството…
желанието да притиснеш сапфира
до сърцето си,
да го стоплиш с дланите си,
да го съживиш със сълзите си…
Взимаш го в ръце,
сякаш късче от небето
сапфирът се разпръсква в отблясъци…
Цветните му, сини лъчи
се разсейват в тъмнината
и отнасят в Смъртта си частица от мен…
… Боли …
Аз отново търся истината и
моето малко сапфирче, моята жива вода
А в лабиринта се множат галериите
Все по-тъмно е…
30 Септември 2001