сеп 14 2001
Дева
Приветствам моето утрo. Mоята малка мечта...
В звуците на българска песен виждам теб мое лято...
Звездици смеят се.
Подиграват се детински на отронена сълза.
Още те обичам! Нека те има.
Нека се усмихват очите ти.
Мое цвете...моя роза посадена в сърцето ми.
Мой октомври. Някой промъкна се тайничко
... на пръсти. Моята есен.
Знаеш ли кой открадна ключа, моя Пролет?
И ноти от българска песен,
сливат се със сълзи недоплакани.
Редят се с мечти недосбъднати.
Като птица долетя, кацна на рамото ми.
Редове от писмо, букви–снежинки -
написа на белия лист недовършен, снега...
С жива вода, сълзи, поля розата...
Kак цъфтеше помниш ли?
Падна последния цвят.
Розата ти не хареса повехнала.
Ядоса се. Моя стихия, мой гняв, моя болка...
Прекърши я. Стопявам вината,
снегът се топи в доброта.
Роза през зимата цъфтеше...
Цигара в нощта. Шепот. Нека те има щастлив.
Стъклени капчици в очите ми...
Моя Пролет, моя дъга.
Заспивам с теб мое слънце, с тебе залязвам.
Забравям за розата. Припомням си чертите...
Меко, с цвят като кръвта копринен.
В очите пламък, жар–сърцето огнено.
И ето пак...отново есен наближава,
ключът, малко поръждясал, в теб остана.
Някой през вратичката наднича,
с палави очички търси–Нещо.
Мой мили август. През септември раждам се.
С листопада падам надолу.
Щастлива танцувам с листата.
Мой вечни приятелю...Моя мила Земя...
Бъди щастлив, моя мечта...
14 Септември 2001