My own darkness…

Лабиринт… Навсякъде е тъмно. Тихо.
Аз се лутам, вечно търсеща изхода.
Истината.
Само сапфирите проблясват
Сгушени по ъглите на коридорите
Обвити в мрак, разстилащ се наоколо
Плаващ.
Талазените му вълни ме галят
и нежно тананикат, шепнат ми…
Приспивно. Подканящо ме…
Към вечния сън…
Края на нищото или
края на Всичко…
А Сапфирите
Сини. Толкова красиви.
Необятни. Светли.
Спокойно е когато ги гледаш
Игриво блещукащи си играят
със зениците ми …
Проникват в душата ми
Даряват я с живот
Тя отпива жадно от елексира,
а чувството е…
…ах, чувството…
желанието да притиснеш сапфира
до сърцето си,
да го стоплиш с дланите си,
да го съживиш със сълзите си…
Взимаш го в ръце,
сякаш късче от небето
сапфирът се разпръсква в отблясъци…
Цветните му, сини лъчи
се разсейват в тъмнината
и отнасят в Смъртта си частица от мен…
… Боли …
Аз отново търся истината и
моето малко сапфирче, моята жива вода
А в лабиринта се множат галериите
Все по-тъмно е…

30 Септември 2001

Приветствам моето утрo. Mоята малка мечта...
В звуците на българска песен виждам теб мое лято...
Звездици смеят се.
Подиграват се детински на отронена сълза.
Още те обичам! Нека те има.
Нека се усмихват очите ти.
Мое цвете...моя роза посадена в сърцето ми.
Мой октомври. Някой промъкна се тайничко
... на пръсти. Моята есен.
Знаеш ли кой открадна ключа, моя Пролет?
И ноти от българска песен,
сливат се със сълзи недоплакани.
Редят се с мечти недосбъднати.
Като птица долетя, кацна на рамото ми.
Редове от писмо, букви–снежинки -
написа на белия лист недовършен, снега...
С жива вода, сълзи, поля розата...
Kак цъфтеше помниш ли?
Падна последния цвят.
Розата ти не хареса повехнала.
Ядоса се. Моя стихия, мой гняв, моя болка...
Прекърши я. Стопявам вината,
снегът се топи в доброта.
Роза през зимата цъфтеше...
Цигара в нощта. Шепот. Нека те има щастлив.
Стъклени капчици в очите ми...
Моя Пролет, моя дъга.
Заспивам с теб мое слънце, с тебе залязвам.
Забравям за розата. Припомням си чертите...
Меко, с цвят като кръвта копринен.
В очите пламък, жар–сърцето огнено.
И ето пак...отново есен наближава,
ключът, малко поръждясал, в теб остана.
Някой през вратичката наднича,
с палави очички търси–Нещо.
Мой мили август. През септември раждам се.
С листопада падам надолу.
Щастлива танцувам с листата.
Мой вечни приятелю...Моя мила Земя...
Бъди щастлив, моя мечта...

14 Септември 2001