My own darkness…

Помниш ли когато телата ни се сляха
В онази вечер тъй нежна и вълшебна
Звездите за нашата любов шептяха
За красотата ѝ несравнима и безмерна

Луната осъществяваше нашите мечти
Стоновете ни вятъра с крилете си понасяше
От очите ни от любов търкулнаха се сълзи
Мъката от живота ми с устни ти отнасяше

Морето със страстта ни ведно се разля
Последен тласък, зов от рая, стенание
Телата ни топли, завинаги допрени така
Споделяха любовта си в нежно мълчание

Устни целуваха се, отпиваха, опиянени
От извора неземен любовта избликваше
Нощта закриляше ни с нежност окрилена
Звездичка една на душите им откликваше…

Юли 2000

Сърцето ми затворено е
и като път в нощта
трудно се опитвам да премина
там някъде, от Другата страна
Там, където страшно е, и тихо
сълзите сливат се с мълчание
Там, където аз умирам,
а болката превръща се в желание
И ако можех да успокоя сама себе си,
Сила и Мъдрост аз да си дам
смело да прегърна Съдбата си
да вдъхна на живота си плам
Но безсилно аз крачка по крачка
път си пробивам трудно в нощта
търсейки да открия пътеката
към сърцето си, затворено ...
...от Другата страна...

5 Юли 2000