май 24 2000
Утихна всичко
И кафенетата затвориха врати. . .
Заваля дъждът
И кучетата се скриха под стрехите. .
Заболя ме,
Защо не осъзнавах колко съм сама?
Забравих,
Но не престанах да виждам страха. . .
Спомних си,
А продължавах да желая Смъртта. . .
Споделих,
Но не престанах да мисля за това. . .
. . .ТОГАВА. . .
. . . всичко утихна. . .
Моля за топлина,
в душата ми е толкова студено. . .
Дъждът спря,
Но болката остана
в сърцето ми, от живота уморено. . .
24 май 2000
май 01 2000
Защо ли плача? Сълзите не спират...
Вятърът излъга ме в нощта
Той каза ми, че ще намеря
В далечината...мойта Светлина...
Аз исках я, така невинна, тиха
Шепнеща ми твоите слова
Не исках мъката да спира
да си играе с моята Душа...
Аз ще изтърпя (до Края)
Ще чакам (Дълго) аз Смъртта...
Убедена, силна -
Ще те срещна ли?
Там някъде–обгърнат в тъмнина
Ще ми разкажеш ли
Какво е в Мрака?
Дали е това, което аз видях,
Дали е това, което чаках,..
Това, за което дълго аз мечтах,
За което твърде дълго плаках...
Страдание...А там бе Тихо...
Звездите шепнат във гъста мъгла
Мълчание...а Там тъй силно...
Сълзите капят... Намират....
....Пустота....
май 2000