апр 18 2000

Стъкло

Публикувано от Вяра Киркова в 0:21 в Стихове -

Следобедни прозорци,
мъртво-земна тишина
И това, което не намирам
процежда се едва, едва
през тънички пролуки,
процепи, счупени огледала.
Аз взимам си "Довиждане",
А ти казваш ми: "Ела!"
Стъкло-счупени парченца
Пръснали се над Света.
Опитвам се да ги събирам,
Но не мога–ще те нараня.

Следобедно-счупени прозорци
Пръснали се, навсякъде, стъкла
И в този стъклен сюрреализъм
На парченца разпада се
Моята стъклена душа...

18 април 2000

Няма коментари

Trackback URI | RSS на коментарите

Оставете коментар