апр 17 2000
Има ли изход?
Като една душа изгубена
Аз лутам се и изход се опитвам да намеря
Из дълбините на моето познание
Да видя светлина, а там. . . Мълчание. . .
Срещам красота, мистика и мъдрост
Любов във древността погубена
Смесваща се с черно отчаяние
И мъка дълбоко в мен потулена. . .
Видях една душа изгубена,
Която изход се опита да намери
Светлина да зърне в Мрака,
Да си върне изгубено доверие. . .
Съпричастност единствено останала
Разкриваща помисли незнайно скрити
Говоря аз, за теб, с Луната
И плача, заедно с звездите.
Дълбока тишина и спомени,
Заробени във миналото на Страстта
В гората на моето подсъзнание
Намирам скритото, а там. . .Мълчание. . .
април 2000