апр 18 2000
Следобедни прозорци,
мъртво-земна тишина
И това, което не намирам
процежда се едва, едва
през тънички пролуки,
процепи, счупени огледала.
Аз взимам си "Довиждане",
А ти казваш ми: "Ела!"
Стъкло-счупени парченца
Пръснали се над Света.
Опитвам се да ги събирам,
Но не мога–ще те нараня.
Следобедно-счупени прозорци
Пръснали се, навсякъде, стъкла
И в този стъклен сюрреализъм
На парченца разпада се
Моята стъклена душа...
18 април 2000
апр 18 2000
Стъмва се без мен
и вечерта ми е прохладно черна.
Нощта отново сменя този ден
Обгърнат в самота безмерна
И всичко се върти, върти
Не спира никъде, за никой
И всичко там мълчи, мълчи
Не казва нищо, и за никой
Аз търся те–там някъде навън
и черно слънцето изгрява
И сякаш всичко беше сън
Една звезда–животът ми залязва...
18 Април 2000
апр 17 2000
Като една душа изгубена
Аз лутам се и изход се опитвам да намеря
Из дълбините на моето познание
Да видя светлина, а там. . . Мълчание. . .
Срещам красота, мистика и мъдрост
Любов във древността погубена
Смесваща се с черно отчаяние
И мъка дълбоко в мен потулена. . .
Видях една душа изгубена,
Която изход се опита да намери
Светлина да зърне в Мрака,
Да си върне изгубено доверие. . .
Съпричастност единствено останала
Разкриваща помисли незнайно скрити
Говоря аз, за теб, с Луната
И плача, заедно с звездите.
Дълбока тишина и спомени,
Заробени във миналото на Страстта
В гората на моето подсъзнание
Намирам скритото, а там. . .Мълчание. . .
април 2000