мар 21 2000

Там на котлона

Публикувано от Вяра Киркова в 0:13 в Стихове -

Mоето сърце–там на котлона
В малка паничка то се топи
И синьо, синьо... минават си дните ми
Лъжливи, студени, небесни игри.

Чаша пълна с кафе, което горчи
Мъката в нея аз ще изпия
Спомените си в плик изпрати
Смело самотата ти аз ще попия.

После захар и сметана прибавяш
С малка лъжичка от семеен сервиз
Кафето си бавно разбъркваш
Мислено кубчета в кули редиш

И отпиваш глътка по глътка
Загледан, разсеян–някъде навън
Улици, хора, коли, кафенета
В главата ти блъскат се сякаш насън.

А сърцето ми–там–на котлона
Отдавна се вече в мъка стопи
И черни, черни...отминаха дните ми
Ако можеш–ти ми прости. . .

21 март 2000

Няма коментари

Trackback URI | RSS на коментарите

Оставете коментар