мар 10 2000
На Теб
на Калоян
За мен ти си като есенния повей,
Въздишка изпусната,
Романтика намерена,
Напомняща за шепота на вятъра
Играещ си с листата на дърветата. . .
За мен ти си като шумът на морето,
Спокойствие,
Самота из пясъка разпръсната,
Една надежда в морска тишина обвита
Вечна тайна познала мъдростта,
Носеща се от вълните. . .
март 2000