дек 09 2000
Смело прегръщам тишината
Гласът ми непознато нежен
Нарушава убива самотата
Към звездите насочва мойта песен
И там сред вечния нощен покой
Аз хващам ръката ти топла
И не се питам "Кой си ти? Кой?"
Вятърът тихо шепти, тих вопъл
Чуваш ли гласът ми в тишината
В съня ти миглите потрепват
С целувка да прогоня аз тъгата
Звездите моите думи да ти шепнат...
9 декември 2000
дек 08 2000
Малка светлина в града
Града на Мрака, обречени душите
ни са потънали във скръб
А вие Богове могъщи, вий Мълчите!!!
Защо така бяло, пусто, празно е
Аз смело храня се със отчаяние
Заобикалящо ме, завладяващо
Обречено, мистично, зло мое състояние
Треперя. Студът прониква тъй дълбоко
В сърцето ми от мъка тъй кървящо
Наранено..., носещо Любов-Омраза
"Помогнете ми",
в унес предсмъртен мълвящо...
Моля се на Божествата–Спасете Ме
Не навличайте примката на врата ми
Да намеря покой за душата си
Любовта да намеря, съня ми....
8 декември 2000
окт 01 2000
На С.
Когато изпушиш последната цигара
Когато на устните вкусът ѝ горчи
Когато от последната целувка
В душата ти тежко боли
Когато звуците мълчат
И когато звездите мъгливо искрят
Тогава сякаш губя те в далечината
И искам да постигна …Тишината
Когато в самота тъй тежка
Когато надвисва пропастта
И когато тъй боли…
Изстинала отдавна–Любовта
…мълчи…
Тогава последната цигара изпуши…
Октомври 2000