My own darkness…

Недей отваря чекмеджето
Недей да търсиш дрехите ѝ стари
Недей да ровиш във боклука
В миналото, в спомените пожълтяли

Недей да търсиш усещането тъй познато
Нежния мек допир на коприна…
И топлина под пръстите ти осъзната
Твоите устни върху устните на Лина…

Недей да страдаш, да подскачаш
Със всеки звън на телефона
Недей да се озърташ и очакваш
Сърцето ѝ за теб ще е затворено…

13 Декември 1999

Няма те нали?
Появи се и изчезна в тъмнината на града
Нужда нямаш ли?
Не се замисли–бързо, не чака, струй кръвта
Аз те разочаровах
Затворих пред тебе външната врата
Не ме ли обичаш?
Не го направих с умисъл–сега съм сама…
Свикна ли?
Вече не съм оригинално съвършена, непозната….
Свикнах…
Прости, но аз обичам самотата…

7 Декември 1999