My own darkness…

Как искам на тротоара да поседна
В часът на нощните дежурства
Да броя колите, минаващи през час
И звездите, мержелеещи се през градския смог…

Как искам да си купя пистолет
За да стрелям в краката на хората
Които не мога да понасям…
Без да ги улучвам…Хорце да поиграят…

И какво голямо забавление ще падне
В часът на нощните дежурства…

Бих искала на тротоара да поседна
С бездомните кученца да лая
И да слушам електронна музика
Да гледам закъснелите алкохолици
Как люшкат се по разнебитени пътища
И с нощните птици да пея

За да забравя…
Че не можеш винаги да бъдеш до мен…
… в часът на нощните дежурства…

27 август 1999

на моята мила Gwen

Потърсих те във миналото,
Загърнах те във пелерината си
За да не ти е студено
И намерих малко уиски
мъничко шишенце
Във вътрешния джоб…
За да стопля устните ти …

Помниш ли как вятърът
плющеше, свистеше покрай нас?
Може би не успявах
да предотвратя болката ни
мъката в сърцата…

Ела насам и потърси топлината
Малко ми е останало от нея,
Но ще ти я дам, за да се предпазиш
от вятъра, когато е студен…

Потърси ме във бъдещето си
Понякога е толкова горещо,
Боли ме от лъчите на Слънцето…
Ако намериш бучка лед
Опитай да ме изстудиш със нея…

Хапещ Вятър, жарко Слънце
Опитват се да им попречат…

Дали ще си помогнем?
Ако можехме
Заедно да постоим
Загърнати във пелерината,
Ако имахме глътка уиски
И няколко бучки лед…

Другото е без значение…

14 август 1999

You are my truth
And you are my false
You are my morn
And my own sunset
You are the padlock
That locks all the doors
And the key
That opens them all
Unpredictable like the sun
and the rainfall
You are my life
And the death of me…
The loss of my sight
And my glorious treat
You are my love
And all I detest
You are my everything
I need to confess…

8 септември 1999