авг 08 1998
Морската пяна
на Gwen
Една вълна се удари в брега
Разби се и се раздели с морската пяна
Разделиха се…
Завинаги
Аз ги наблюдавах
И двете по своему красиви
Умряха. Изчезнаха.
Мъчно ми беше за морската пяна
Тя приличаше на мен
Сведох глава и
продължих да се разхождам
по брега,
макар и да бях на стотици
километри далеч
от него…
Бях си вкъщи и пишех
Може би дори гледах телевизия.
Не помня вече…
Продължих да се разхождам
По плажната ивица
Песъчинките се лепяха по
мокрите ми, боси крака…
Размърдах пръсти
Може би си мислех за морската пяна
За вълната или пък
За Теб приютила се в сърцето ми
Повя хладен вятър,
Изтръпнах,
а пясъкът весело се размърда:
"Виж се на какво приличаш?"- каза ми.
Странно… на какво ли приличам?
На гларус или водорасло,
залепнало за хлъзгава скала …
Далечен мирис на море
Солен вкус на сълзи
И мекоостър вятър
врязващ се в гърдите ми,
водата плискаше наоколо…
…не беше само шум
от мивката във кухнята.
Усилен ли беше телевизора?
Едно раче ощипа босият ми палец
Почти не го усетих…
Чувствах носталгия
По залеза… По някого..
Липсваш ми
Аз ревнувам–може би от времето
От приятно повяващия бриз
От вятъра заравящ пръсти в косата ти
Тъжно ми е заради морето
И заради морската пяна
Тя приличаше на мен …
Дочух далечен вик
Хората се разбуждаха,
Деца дойдоха да си играят на плажа…
Липсват ми веселието
Детските игри, морето …
Липсваш ми и Ти…
Защо не чувам телевизора?…
8 август 1998