май 18 1998
Едно листо сухо се отрони
от душата ми
Има ли някой–там… -
Някъде? Някой?–Никой…
Листото шумно падна
върху студения под
Студен, като мен самата
Мразя, когато пиша
стихове за любов
Каква любов!?
Сърцето ми е сейф,
Здраво заключен
пазещ страховити тайни…
Ехото повтаря "Тайни-и "
Стъпках листото
Разпадна се на хиляди частици
Отвя ги вятърът... Далече…
В душата ми е пусто…
Ехото повтори:
"Пусто"…
18 май 1998
май 13 1998
Ще те превърна в стих
Във свой идеал, стремеж…
Ще те превърна в рима
На мисълта ми свръхзвуков летеж
Ще те превърна в стих…
За да те запазя вечно
Ще те превърна в песен
За да стопляш сърцето безутешно
Ще те превърна в стих…
Във силна любов въплътен
Ще преобразя душата си
Във живот напред устремен…
Ще те превърна в стих…
13 май 1998
май 07 1998
Аз дишам в своето мълчание,
И се смея в своето мъчение…
Отхвърлям яростта
И погубвам страхът
Наслоил се в душата ми …
Инстинкт...
Усилие…
Забравям що е любов…
Самосъхранение…
Чакам?
Но кого?… Защо?
Един изедник смеещ се
в страданието ми …
Правя усилие
със сетни сили
за да се опазя…
Веч не ще го чакам…
Ще дишам във мъчението си
И ще се смея в своето мълчание …
Що е то–инстинктът…?
7 май 1998