мар 13 1998
В неспокойна нощ сънувах теб,
прекършено крило на птица,
немощна душа, заробена от молива
на аматьор във грозна скица.
Скитах се из линии черни,
клони прекършени, умиращи сърца.
Двери, заключени, пазят пътеката -
Черен път водещ в Смъртта.
В тиха, неспокойна вечер
Сънувах теб, света, нощта.
В скицата на неталантлив художник
Остана една неотключена врата...
13 март 1998
мар 11 1998
Ще ме дочакаш ли,
ти, утро самодивско,
там горе в планината,
до ручейчето близко?
Да бъда вечно млада -
От твоята роса ще пия.
Да бъда вечно здрава -
Венец от теб ще свия.
С твоите дъщери–самодивите,
до болка, знай, че ще играя,
Докато, мое утро, не забравя,
че на всяка самодива идва края.
Ще те дочакам ли,
мое утро самодивско,
там горе в планината,
до ручейчето близко?
11 Март 1998
мар 10 1998
Към теб ли бързам ?
Мое утро, мартенско и бяло…
Към теб ли бързам ?
А лицето ми сияе цяло…
Добра и усмихната
Свежа, окъпана в твоите лъчи
Ти отново внимателно сплиташ
В слънчева плитка моите коси
Към теб бързам…
Към теб мое утро, мартенско и бяло
Към теб бързам …
На теб, сърцето си го давам цяло…
10 март 1998