фев 10 1998
Зимата
Навън зимата, тиха, белоръка
снежни плетки доволно плете.
С юрганче меко, пухкаво
светът тя за миг ще облече.
Тя пее песни–снежнобели,
снежинки–ноти–по стъклото реди.
И чака спокойно, търпеливо
В прегръдката ѝ градът да заспи.
10 февруари 1998