Архив за 1998

окт 10 1998

Спокойствие

Публикувано от Вяра Киркова в Стихове -

След сутрешното слънце изгрях
Озарих небето със блясък
Споделих живота си със Самотата
Съпътстван от студена и бледа Луна

Доведох нощта в мир,
В покой обгърнах черния кошмар далечен
А когато видях Слънцето
се обърнах назад
Към къщата на Самотата
и видях Луната
Как студено и матово светеше…

10 Октомври 1998

Няма коментари

сеп 14 1998

Фитил

Публикувано от Вяра Киркова в Стихове -

Ще се стопя като свещичка някой ден
От мен ще остане
само парченце изгорял фитил
и няколко капчици восък
върху килима прашен…

Когато стъпиш върху тях
Случайно
Ще усещаш болка…
Тя стопи се ведно с мен..
Напусна ме и
Изчезна като прашинка
Отвята от есенния вятър…

Стопих се като свещ
И фитилът ще ти напомня за мен
Може би ще ти липсвам,
Може би не…
Ще разбереш -
Когато стъпиш върху восъка…

14 Септември 1998

Няма коментари

авг 08 1998

Морската пяна

Публикувано от Вяра Киркова в Стихове -

на Gwen

Една вълна се удари в брега
Разби се и се раздели с морската пяна
Разделиха се…
Завинаги
Аз ги наблюдавах
И двете по своему красиви
Умряха. Изчезнаха.
Мъчно ми беше за морската пяна
Тя приличаше на мен
Сведох глава и
продължих да се разхождам
по брега,
макар и да бях на стотици
километри далеч
от него…
Бях си вкъщи и пишех
Може би дори гледах телевизия.
Не помня вече…

Продължих да се разхождам
По плажната ивица
Песъчинките се лепяха по
мокрите ми, боси крака…
Размърдах пръсти
Може би си мислех за морската пяна
За вълната или пък
За Теб приютила се в сърцето ми

Повя хладен вятър,
Изтръпнах,
а пясъкът весело се размърда:
"Виж се на какво приличаш?"- каза ми.
Странно… на какво ли приличам?
На гларус или водорасло,
залепнало за хлъзгава скала …

Далечен мирис на море
Солен вкус на сълзи
И мекоостър вятър
врязващ се в гърдите ми,
водата плискаше наоколо…
…не беше само шум
от мивката във кухнята.
Усилен ли беше телевизора?

Едно раче ощипа босият ми палец
Почти не го усетих…
Чувствах носталгия
По залеза… По някого..
Липсваш ми

Аз ревнувам–може би от времето
От приятно повяващия бриз
От вятъра заравящ пръсти в косата ти

Тъжно ми е заради морето
И заради морската пяна
Тя приличаше на мен …

Дочух далечен вик
Хората се разбуждаха,
Деца дойдоха да си играят на плажа…
Липсват ми веселието
Детските игри, морето …
Липсваш ми и Ти…

Защо не чувам телевизора?…

8 август 1998

Няма коментари

Следваща »