яну 13 1997
Вечери, Чудни вечери…
Градът спи уморен…
Под зимното крило живеещ…
Градът е приютен…
Бавно, спокойно снежинките
Капят в унес…
Бавничко, тихо
Нечии стъпки, нечий глас…
Всичко отново утихва…
Вечери, Чудни нощи…
Градът бавно заспива…
Вечери, Чудни нощи…
Всичко отново замира…
…до лятото…
1996
яну 13 1997
Живот между четири стени
Задушен, замразен, изстискан
До болка скучен и подтискащ…
Виковете в мен замират
Далеч от хладната Вселена,
Към която щях да ги отправя
Без път се лутам, без посока
Уморена, с разранени нозе,
Продължавам смело напред,
Опитвайки се да намеря
Горещите лъчи на Слънцето
И с тях да се изкъпя…
1996
яну 01 1997
Дълбоко смълчаното,
някога бурно, море
разлива водите си
самотно тече…
Морето грешка направи
Веднъж през деня
Небето остави
Да плаче в нощта
Някога то бурно
Водите разливаше
В небе необятно
очите си криеше…
А сега самотно
Сълзи проливаше
И чакаше небето,
което обичаше…
1995